Д-р Алдин Али заминава 18-годишен от България в Германия по стипендиантска програма и от 2005 до 2012 г. следва медицина в Университета Хайделберг. След това специализира вътрешни болести и кардиология. В Последните 10 години работи като лекар в Германия. През 2021 г. се връща да работи в родината и паралелно с това на всеки два месеца се връща в Германия за по 10 дни, където дава дежурства като лекар по спешна медицина. Д-р Али обяснява симптом на какви спешни състояния е острата гръдна болка, както и системата на работа в центровете по гръдна болка в Германия.
Д-р Али, какво е мястото на острата гръдна болка в спешната медицина?
На острата гръдна болка в спешната медицина се обръща специално внимание, на тази болка е посветен специален раздел на спешната медицина. Към спешните отделения на болниците в Германия са създадени специални центрове за остра гръдна болка, в които се работи по строги алгоритми. В последните години се проведоха проучвания на смъртността и точността на диагнозите при остра гръдна болка. Те показаха, че когато колегите се съобразяват с изработените алгоритми на диагностика, по които се работи в центровете по гръдна болка, има спад на смъртността и повишаване точността на диагнозите до 98%. За разлика от колегите, които взимат индивидуални решения. Понеже тези решения зависят от състоянието на лекаря в момента, понякога се вземат грешни решения, което е фатално за пациентите.
С какви състояния се свързва острата гръдна болка?
Острата гръдна болка е симптом на пет спешни състояния, на пет патологии, които могат да предизвикат смърт. На първо място е инфарктът на миокарда. Следват белодробната емболия и дисекацията на аортата. Тези три патологии са най-честите. Четвъртата патология е спонтанен пневмоторакс – разкъсване на висцералната плевра на белия дроб и навлизане на въздух в торакалното пространство. Петото състояние с остра гръдна болка е разкъсване на хранопровода от серийно повръщане.
Най-чести са първите три патологии. За съжаление България е на челните места в Европа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания и брой на инфарктите.
Как установявате точната причина на гръдната болка?
Това е комплекс от алгоритми, които включват различни действия. Започваме с анамнеза – разговаряме са пациента, като му задаваме типови въпроси, на които да отговори с „да“ и „не“, за да бъдем бързи. В същото време правим клиничен преглед, като обръщаме специално внимание на разликата между кръвното налягане, измерено на двете ръце. При разлика около 20 мм Нg се търси дисекация на аортата.
Освен това търсим спецификата на гръдната болка. Може да е тъпа болка, която ирадиира в лявата ръка, – тази болка говори по-скоро за инфаркт. Може да е остра пронизваща болка в областта на торакса, което говори за белодробна емболия. Болка между двете плешки, придружена от гадене и повръщане, е типичен симптом за дисекация на аортата. Виждате, че още от анамнезата, която стриктно протоколираме, може да тръгнем към правилната диагноза.
На следващия етап изчисляваме скорове, които показват вероятността за дадена патология. Например PC-скор на база състоянието на пациента дава вероятността за белодробна емболия и смъртност. Друг вид скор е обвързан с инфаркт на миокарда.
После започват изследвания с различна апаратура. В центъра по гръдна болка задължително се прави ехокардиография и електрокардиография. Нито един пациент няма право да напусне спешното отделение без тези две изследвания, за да сме сигурни, че сме изключили определена патология.
Тези алгоритми са много ефективни и полезни. Полезни са не само за диагностиката и последващото лечение на пациента, но и за лекарите в центровете за гръдна болка в спешните отделения. При спорни ситуации, когато пациентът има претенции към лекаря и го обвини в некомпетентност, лекарят може да покаже протоколирания преглед, който е направил по световен стандарт. Работата по алгоритми дава спокойствие на колегите в центровете по гръдна болка.
За колко време се стига до диагнозата от докарването на пациента в център по гръдна болка?
От 20 минути до 1 час. Практически от момента, в който има видим инфаркт на кардиограмата на пациента, диагнозата може да бъде поставена и на петата минута. Но когато става въпрос за неясна патология и на кардиограмата не се виждат патологични промени, пациентът не може да напусне спешното отделение преди да се изключат петте основни патологии, чийто симптом е гръдната болка. Пускаме и лабораторни изследвания, които почти на 100% изключват дадена патология. Например негативният Д-димер означава, че пациентът няма тромбемболия. Положителният Д-димер обаче не означава наличие точно на белодробна тромбемболия, а просто, че някъде в тялото има тромб (кръвен съсирек).
*Статията е написана за в. „Доктор“ от Мара Калчева
